![]() |
| Адвокат |
Как си купих кола от София
Реших да си купувам кола и както е модерно вече всичко да се
тъси в нета, та така и аз си намерих кола в един интернет сайт.
След дълго ровене и търсене, най – накрая открих колата
която ми харесва.
Колата се намираше в София, свързах се с продавача и си уговорихме среща за оглед.
Взех с мен едно приятелче, което работи в авто сервих и
тръгнахме към София.
Оглеждахме, карахме, ворсирахме тая кола и след като
установихме, че всичко е наред, преминахме към пазарлъка за цената. В България
да не се опиташ да свалиш от цената, си е направо престъпление. Момчето се
оказа свестно, а и сигурно си беше предвидил такъв пазарлък в цената и се
договорихме бързо.
Дотук добре, но на мен ми се случва за първи път да купувам
кола, а както се оказа и на продавача и нямахме представа какво да направим по
въпроса с прехвълянето.
Ясно ни беше, че трябва да се направи договор, но никаква
друга информация.
Стигнахме до извода, че ни трянва адвокат. Момчето имаше
лаптоп и влезнахме да търсим. В гугъл на адвокати София, излезнаха хиляди
резултати.
Отворихме първия сайт и се оказа, че е на адвокатска кантора
съвсем близо до мястото където се намирахме.
Отидохме до там и ги похвалихме, че в търсенето на адвокати
София са на първо място и затова сме попаднали при тях.
Както и да е, щом им обяснихме за какво сме там, веднага се
заеха да ни правят договор.
Имаше и малка изненада, оказа се, че продавача е женен и
жена му също трябва да се опише като продавач в договора.
Започна се едно звънене, освобождаване на момичето от работа
и най – вече чакане.
дочакахме да дойде жената на продавача в едно кафе и се
върнахме при адвокатите.
Самото изработване на договора не ни отне повече от десетина
минути.
Взеха ми двадесет лева, което ми се стори малко, но това си
е плюс.
Обаче на въпроса –
сега с тоя договор отивам в кат и там ли става самото прехвърляне, ми
отговориха – ами да, само трябва да бъде нотариално заверено. Тоест трябваше да
отидем и до нотариус.
Хората ни упътиха към нотариус, но така и не разбрахме къде
е точно, та пак прибегнахме до познатия начин с търсенето в нета.
Отворихме лаптопа (добре, че беше тоя лаптоп) и затърсихме
информация за нотариус.
Намерихме един сравнително близо за мащабите на София и
тръгнахме натам.
Жената на момчето искаше да се връща на работа, но добре, че
я накарахме да дойде с нас за всеки случай. И добре, че дойде, защото там
наистина трябваше да присъства.
Отидохме при нотариуса и се оказа, че ни трябват още
документи. Трябвало да имаме ощенка на колата от някаква си служба. За късмет
това също не беше далече и отидохме да го вадим тоя документ.
Оцениха колата на 5 хиляди лева, а аз я купувам за 3 и 500,
но това няма значение.
И там взеха 20 лв. Върнахме се при нотариуса, провери
документите и сложи някакви големи печати. Пратиха ни до близката банка да
платим някакъв данък, който е различен за различните области. В моя случай беше
33 лв.
За самия нотариус и заверката платих 40 лв. Най интересното
е, че самото изготвяне на договора си влиза в тия 40 лв, но кой да ти каже.
Можеше да спестим едно ходене до адвокат и 20 лв.
Тръгнах си доволен от покупката и сега ми остава само да
направя регистрация в кат и съм готов да си карам новата кола с кеф.
